• Изборите не са политическа олимпиада
Людмил НЕДЯЛКОВ
След цирка в софийската „Арена Армеец”, когато твърде съмнителни студенти избраха за лице на своя протест „доктора онорис мамата” на Пловдивския университет Христо Стоичков, наивно решихме, че е достигнато дъното на политическото безсрамие. И че самосвалилите се от власт (за да останат във властта) гербери ще измислят по-интелигентни форми да впрегнат народното недоволство в своята талига. Уви, фантазията на Борисов, Цветанов и Ко се доста мизерна. Осъзнавайки кадровия дефицит, богатите на „калинки” гербери стигнаха дотам да поканят в листите си Станка Златева – петкратна световна и шесткратна европейска шампионка и двукратна олимпийска вицешампионка по борба.
А пък тя, горката, взела, че се съгласила, надявайки се да съчетава депутатството с далеч по-почтената си спортна кариера. От кого ли е придобила представата (между впрочем, вярна), че депутатството може да се упражнява като свободно избираем предмет? От Доган? Или от гербавите „калинки” в 41-вото народно събрание, които мълчаливо, като риби, изпълняваха повелите на Бойко Борисов цели 3,7 години? Борисов и Цветанов може да са обещали на Станка и министерски пост, но единственото, което могат да й гарантират, е петното върху иначе славната й спортна биография.
Иска ли златното момиче на България да бъде незаслужено ругано и изгонено, само защото се е свързало с провалени партийци като Борисов, Цветанов, Фидосова и други? Едва ли! Забрави, момиче, илюзиите, че ще можеш свободно да отстояваш исканията на хората, които са те избрали. Защото ако бившите милиционери и настоящи милиардери искаха да чуят народа, нямаше да се стигне до февруарските бунтове.
Не може факлоносецът на българския спорт – златното момиче от с. Крушари, да става ортак на онези, заради които шест отчаяни българи изгоряха в страшни мъки, а още повече се самоубиха по друг начин. Същото важи за която и да е от демократските партии на прехода. Нали те, целейки се в комунизма, улучиха България?
Що се отнася до „заслугите” на Борисов за развитието на спорта, една или две спортни зали са нищо в сравнение с построената при социализма спортна база. Да не говорим за медалите, които тогава валяха в пролетен дъжд при борбата, бокса, вдигането на тежести, художествената гимнастика и др.
Минало неповторимо!
Но дори в онова тоталитарно минало не е имало случай селски ритнитопковци като „Бистришките тигри” да бъдат превозвани с правителствен самолет. И това ли е грижа за спорта? Но защо известни спортисти и интелектуалци се съгласяват да станат „народни представители”, знаейки отлично, че през последните 23 години политиците се сещат за народа само преди избори?
Първо, защото депутатството бе превърнато в най-безотговорната работа, която не изисква нито специално образование, нито удостоверение за психическа пригодност, нито дори редовно да ходиш на работното си място в парламента. Тук професионалната квалификация няма абсолютно никакво значение: може да си филолог или специалист по рекламата, а да се изказваш „компетентно” по въпросите на ядрената енергетика. Или от бивш експерт по маркетинг, да станеш председател на икономическата комисия на НС и после да оглавиш единствената ни АЕЦ, без да различаваш атом от атомно ядро…
Същото се отнася и за членовете на правителството, което депутатите от управляващата партия и подкрепящите ги от други партии „избират”: през юли 2009 г. специалист по гасене на пожари стана министър-председател, физкултурник оглави МВР, ветеринар яхна земеделието, а говорител на радиовъзел пое еврофондовете. Накрая, след смяната на трима провалени министри на здравеопазването, то бе поверено на юристката Десислава Атанасова! В живота никой не отива да го оперира юрист, но в политиката е друго.
При „второто правителство на ГЕРБ”, както наричат служебния кабинет на Марин Райков, тази традиция продължи.
Второ, защото “политическият елит” превърна участието си във властта в носител на материални облаги, и не като заплата, а като „допълнителни приходи” от консултантска или лобистка дейност. Заплатите, служебните мерцедеси и кюфтетата в парламентарния бюфет са трън в очите само на гладуващите граждани и спортистите, които нямат друга професия. Истинските облаги досега се постигаха чрез гласуването на лобистки поправки, или на цели закони, позволяващи разграбването на още неразграбеното обществено богатство било под форма на съмнителни заменки, било на разрешения за строителство в защитени зони (на морския бряг или край зимните ни курорти), било като приватизиране на услуги (виж електроразпределението, съобщенията, ВиК, БДЖ и т.н.).
ГЕРБ се хвалят, че са прогонили един от своите корумпирани депутати (Димитър Аврамов), но забравят, че първият законопроект, който Искра Фидосова внесе в 41-вото НС, беше лобистки: този за нотариусите. (Понеже „случайно” тя самата притежава нотариална кантора в Монтана.)
А как герберите наказаха скандалния си съпартиец Емил Димитров, придобил по съмнителен начин стотици декари ловни стопанства? Като не го включиха в листите за изборите на 12 май 2013 г. И той взе да се оплаква, че е жертва на интригите на Искра Фидосова и т.н. Обаче имотите му останаха ли? Останаха. Нека му е зле! А стотици прославени спортисти от близкото минало мизерстват, без да могат и да сънуват за депутатски листи. На ГЕРБ не им трябват минали, а настоящи спортни величия: вчера Свилен Нейков, днес Петър Стойчев, утре Христо Стоичков и Станка Златева…
Трето, дори депутатът да гласува престъпни текстове, не подлежи на съдебно преследване, понеже се ползва с имунитет. Покойният Андрей Луканов се възмущаваше, че у нас съдели за политика. Де да съдеха, вместо да чакат урните да накажат престъпните управници! Тогава депутатите, гласували престъпната декларация за „етническото прочистване”, щяха да се замислят преди да натиснат „политически коректно” бутона. Както и онези, които „погребаха окончателно” проекта АЕЦ „Белене”.
Няма как да бъде осъден депутат или министър, защото в „политическия елит” има негласно споразумение, което народът е описал с поговорката „Гарван гарвану око не вади”. Ние няма да ви съдим и вие няма да ни съдите като дойдете на власт – това е същността на политическата сделка. Но пък не пречи на предизборните закани за възмездие, от които капе кръв, сякаш току-що е започнала Великата Френска революция. И после политиците се чудят защо хората ги смятат за маскари и престъпници. Не случайно точно при управлението на ГЕРБ престижът на Народното събрание се свлече до мизерните 6 %. Лично Б. Борисов изрази гласно своето презрение към тази институция: веднъж нарече депутатите безделници и отказа да отговаря на питания; втори път не присъства на приемането на внесения от правителството проект за бюджета на държавата, нито при дискусиите и гласуванията на вотове на недоверие към кабинета; трети път, като обеща „да даде” 20 депутати от ГЕРБ, за да работи евентуално правителство на БСП и ДПС след собствената му абдикация. Сега нарцисът от Банкя се е скрил от медиите, сякаш те са виновни за провала на неговото управление. Ама огледалото не е виновно!..
Двадесет и три години България пропада, сменят се правителства и парламенти, а виновни и осъдени министри няма. Има съдени и оправдани „поради липса на доказателства” за извършени престъпления: колективните свидетелства на стотици хиляди протестиращи не се приемат. Особено, когато наказателните дела биват заведени срещу „неизвестен извършител”, записан със СРС или от камерите на няколко телевизии.
Прокуратурата май е подхванала бившия министър на земеделието Мирослав Найденов, но ще му се размине само с неприсъствие в изборните листи на ГЕРБ – преди да се самосвалят от власт, герберите попълниха със свои хора прокуратурата, ВСС, Конституционния съд и другите съдилища. Миналата седмица наложеният от тях главен прокурор Сотир Цацаров изпрати в МВР десет прокурори, начело с градския прокурор на София Николай Кокинов и неговия заместник Роман Василев – за да докажат, че всъщност такова нещо като нерегламентирано подслушване на политици, бизнесмени и журналисти няма. (А ако има, то не е било разпоредено от Цветан Цветанов, защото няма писмена негова заповед. Обаче кой действащ служител на МВР ще свидетелства срещу своя шеф, преди да е изритан от структурите на ведомството?) Трябва ли да напомняме, че срещу Кокинов тече дисциплинарно производство? Или че Роман Василев участваше в кинопродукциите на Цветанов с репликата: „Долу, понеже сте абсолютен престъпник!” (За което беше награден от шефа на МВР с пистолет „Аркус”.)
Но за всеки случай резултатът от прокурорската проверка в МВР ще бъде огласен след 12 април – сиреч, в хода на предизборната кампания, когато „лицето, което имахме като вътрешен министър”, ще се ползва с имунитета на кандидат депутат… На помощ веднага се притече и Би Ти Ви, която намери в жк „Надежда” опровержението на сигнала за Цветановия „Уотъргейт”, а именно, споменатия сив мини ван с много антени на покрива. Никоя медиа не обърна внимание на факта, че в сигнала за подслушването, заявен от „Позитано” №20, се твърди, че въпросният мини ван често сменял номерата си. И че се посочват имена на служители от МВР, които лесно могат да бъдат проверени. Ами и те ли са „дубльори”? Ако едно безпристрастно разследване пораздруса любителя на декоративни антени, току-виж се открило, че твърденията му са опашата лъжа. Може срещу съответна сума или опростяване на някакво прегрешение човекът просто да си е предложил услугите на „частно държавната” ГДБОП и да води журналистите за носа. Обясненията му са толкова „убедителни”, колкото и данните от последното социологическо проучване на Мира Радева, че ГЕРБ води на БСП с 30 % срещу 16 %. Това не е социология, а същинска ясновидска шарлатания… Кадровици на ГЕРБ, веднага направете място в листите за Мира еМ Радева, еМ Янова!
И всичко това не може да не те накара да заридаеш: Стано, Станке, що ти трябваше такава компания! Щеше ли се да се бориш за България, ако в националния отбор бяха Искра Фидосова и Цецка Цачева, а треньори – Бойко Борисов и Цветан Цветанов?.. Но ако кажеш „Да!”, ще оправдаеш намерението на МОК да изключи борбата от Олимпийските игри.