12 май – ново начало за Българския Северозапад

Обречен ли си, ако си се родил и живееш в Северозападна България? Сред всички европейци ти си имал най-редкия шанс да се родиш, ти ще живееш сред най-бедните и можеш с най-голяма вероятност да бъдеш един от тях, при най-лошите условия за образование и лечение, имаш най-малка възможност за качествено развитие, имаш шанс да умреш по-рано.

В представите на всички Българският северозапад това са Видинска, Монтанска (с цялото й неблагозвучие) и Врачанска области. За удобство на европейската статистика към тях са добавени Плевенска и Ловешка област (които са в малко по-добро състояние) под общото наименование Северозападна България.

Брутният вътрешен продукт на Северозападна България е една четвърт от средния за Европейския съюз. Хората тук са най-бедните в рамките на съюза. За последното десетилетие Северозападна България е изгубила 11 процента от населението си. Само област Монтана намалява с темпове 2,5 пъти по-бързи от средния. Повече от една пета работоспособни са безработни. В страната безработицата е наполовината, а в София е 6 пъти по-малка.

Или както наскоро реномираното английско списание “Икономист” озаглави една своя статия – “Мрак и отчаяние в Българския Северозапад”.

По времето на социализма действаше т. нар. закон за равномерното развитие на районите, на основата на териториалното разпределение на производителните сили. За кратко историческо време от някакви си 20 години, от 1960 до 1980 г., трите окръга от най-изостанали се изравниха с другите – промишленото производство във Видинско порасна 13 пъти, в тогавашния Михайловград – 6 пъти и половина, във Враца – над 8 пъти! И ако средната работна заплата през 1980 г. в България е 2190 лева, в София – 2457, то във Видинско е 2122, в Михайловградско – 2100, а във Врачанско – 2127 лева. Такова равняване имаше в областта на образованието, здравеопазването, жилищното строителство, благоустрояването.

Вярно, още тогава започнаха да се проявяват негативните тенденции на обезлюдяване, но не в такива застрашителни размери, а относителният дял на промишлената продукция съответстваше на дела на населението. Както и да го усукват някои,

времето на активната държава беше най-доброто за Северозапада на България

Според конституцията ни, държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика. А областта е териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

От петнадесетина години е приет, променян и допълван специален Закон за регионалното развитие, насочен към устойчиво и балансирано развитие на отделните райони, към намаляване на регионалните различия в заетостта, доходите и възможностите за развитие. Оттогава са приети стотици национални, регионални и общински планове за регионално развитие.

Въпреки всичко това, неравенството между отделните региони се засилва. Например спрямо 2000 г. бюджетните средства за Северозападна България от 4,6 % спрямо всички за страната през 2000 г. намаляват на 3,9 % през 2006 г. От 2007 г. насетне европарите за Северозападна България са пет и половина пъти по-малко от тези за Югозападния регион.

Както казва един журналист, страната се движи на шест скорости, на Северозапада се е паднала задната скорост.

Причините не са трудно откриваеми: отворената пазарна икономика, загубата на пазари, приватизацията, монополизъта, интересите на големите държави и фирми в ликвидирането на основни за региона производствени отрасли – химия, военно производство, машиностроене и електроника, хранително-вкусова промишленост. Причините са ситемни и сочат виновника – неолибералния капитализъм с присъщата му слаба роля на държавата.

Прилаганите политики и действия са недостатъчни, неефективни, хаотични

Най-големият мит е, че проблемите на регионите могат да се решат от самите региони. Като разсъждавах за проблемите на Северозападна България, един мой приятел съчини следното:

Да не върви локалното, виновно е глобалното.

Щом не е добре локалното, най е зле индивидуалното.

Щом е зле индивидуалното, сърди се на глобалното.

Регионът не е човек, та да плаче и да се моли, да изреве, да протестира. Няма регионални партии, синдикати и прочие, за да го защитят. Няма представителни държавни органи, няма второ ниво на местно самоуправление. Само едни книжни структури, без качество и отговорност – т. нар. региони за планиране.

Различните оперативни програми, разни по-големи проекти за пътища, екология, реконструкция на железници, водни цикли, за обновяване на фасади, площади и църкви в селата не доведоха до намаляване остротата на най-важните проблеми. Липсват инструменти, с които да се измери доколко успешна и ефективна е регионалната политика, отделните програми и  проекти. Няма анализ и отговор кои дейности и проекти носят най-голяма полза, а тяхното реализиране да е по-евтино.

От съществена значимост е доколко Европейският съюз ще се превърне в Европа на регионите, как ще подпомогне изоставащите си области. Проблемите се изострят и се нуждаят от друга политика на общностно ниво. Националната държава не е способна да се справи задоволително с неравенството между регионите, което е предизвикано от глобалистичните кризи. Нужна е нова, най-вече финансова солидарност.

Изостаналите региони намаляват възможността за социално сближаване и са пречка пред националния растеж Експертите правят заключение, че съсредоточаването във водещите региони, които са двигател на националния растеж, е спорен избор, погрешно решение.

За следващия програмен период на Европейския съюз (2014-2020 г.) освен общите рамки, за всяка страна има отделен списък за целева помощ на отделни – осем на брой региони на съюза. В него фигурират конкретно именувани региони от Гърция с 1 млрд. евро, Испания – с 2,75 милиарда, само за един регион в Унгария се заделят 1,2 милиарда. Но Северозападна България – най-бедният регион от всички 271 европейски региони в цяла Европа, липсва в този списък, както липсват и всички български 5 региона, “класирани” на последните 5-6 места в икономическото и социалното развитие на Европа.

А ето един пример за опита на турското правителство да превърне доскоро пустинния остров Гьокчеада (бивша база на НАТО) в рай: За сериозни инвестиции се дава безвъзмездно общинска земя (при цена по крайбрежието на острова 100 000 долара на декар). Прокаран е огромен кабел под вода за снабдяване с електричество, изградени са пет язовира за питейна вода. Бизнесмените се освобождават от данъци пет години, държавата поема осигуровките на работниците, токът и водата са на половин цена. За една година в едно село се построяват 150 къщи за български изселници (една къща струва около 20 хиляди лева и трябва да се изплати след 20 години), към имота се включват и 30 декара земя, засадена с маслинови дървета.

В Германия субсидиите на западната част за източната са огромни, в сила повече от две десетилетия след обединяването, като известният “пакт за солидарност” в размер на 156 милиарда евро продължава до 2019 г. Египет взема 200 милиона долара заем от Световната банка за създаване на 250 хиляди работни места. В Русия се създава министерство на федерацията по развитието на руския Далечен изток, 200 служители от което ще работят в Хабаровск, а 50 – в Москва.

Цяла България доста по-трудно би се справяла без европрограмите. До 2022 г. се предвиждат милиарди (още неуточнени) евро за страната ни, но предимно за транспортна и водна инфраструктура и за развитие на градската среда. Програма “Регионално развитие“ се преименува в “Региони в растеж” и се съсредоточава изключително върху развитието на градовете – 4,7 милиарда за 2014-2020 г. (само за 36 града и то предимно за 6-те най-големи). Замисълът на българските управляващи е от сегашния конкурентен подбор на проекти между всички общини да се премине към директно предоставяне средства на избраните общини. Можем да се досетим каква съдба се отрежда на малките общини и на селата чрез тезата, че разпръснатите инвестиции не дават ефект както интегрираните проекти. България е изправена пред предизвикателството как да се провежда ефективна регионална политика за изоставащите и едновременно развитие на тези, от които зависи по-бързия растеж на страната.

В сегашния предизборен период е характерно, че повечето партии не разработват обособени виждания за регионална политика и ангажименти, в т. ч. за Северозападна Бългрия. Налице са само хаотични предложения и изказвания: Бившата министърка на регионалното развитие и благоустроството заяви, че ще настоява за специално резервиран бюджет за Видински регион, за “да не го наричаме най-бедният в България”. Лидерката на партия “България на гражданите” предлага да има “отделен министър на Северозападна България”.

Партия ГЕРБ обещава предизборно с част от намалението на излишните административни разходи да се подпомагат Северозападна България, планинските и периферните райони в страната; над 1,5 млрд лева европейско и национално финансиране за преодоляване на икономическата изостаналост на Северозападна България” (при положение, че докато беше на власт, не направи нищо за подобно целево привличане на евросредства).

Десните партии, основавани на философията на индивидуализма, свободния пазар и ненамесата на държавата, не са заинтересувани от регионална политика, която да облагодетелства широки маси и райони, а само тесни прослойки на бизнеса и олигархията.

Българската социалистическа партия през 2003 г. проведе специално конгресно заседание за политиката на партията за регионалното развитие на България, с акцент върху промяната на подхода чрез отделни мероприятия в националната политика за конкретните региони. Но вътрешнокоалиционните баланси при управлението на тройната коалиция възпрепятстваха по-осезаема промяна в регионалната политика.

В сегашната си предизборна си платформа “Промяна за достоен живот в България” социалистите и”Коалиция за България” предлагат намаляване на големите регионални неравновесия: бюджетите на страната да се съобразяват с интересите на най-бедните региони – на Северозападния и на почти цяла Северна България; предлагат разработване на национална позиция за запазване и засилване на специалния подход на Европейския съюз към най-слабо развитите страни и приемане на допълнително икономически мерки с цел ускоряване на сближаването; предлагат провеждане на

Национална регионална политика

с осигурени от държавата средства и проектно финансиране за всеки от икономическите региони, особено за изостаналите; въвеждане на минимални социални стандарти, на които да отговаря всяка община. Преди насрочването на извънредните избори БСП възнамеряваше да представи конкретни виждания за всеки отделен регион за планиране.

Най-активен инициатор за национална регионална политика е Янаки Стоилов, доскорошен депутат от бедните области на Ловеч и Монтана, а в бъдещите избори кандидат от не по-завидните Враца и Русе. Освен посоченото в предизборната платформа, в чието разработване е водещ като партиен лидер, той обосновава необходимостта от национална инвестиционна програма, осигурена от национален инвестиционен фонд, в който да се включат и търговските банки, за обезпечаване на основните регионални приоритети; да се създадат данъчни, кредитни, финансови облекчения за изоставащите региони.

Ако регионите бяха субекти в избора, то Северозападна България като колективен гласоподавател щеше да избере леви и патриотични партии, за които справедливостта и солидарността между хората се изразява в справедливост и солидарност и между регионите, ще подкрепи партии, които да се погрижат за съдбата й.

Бедните региони са като бедните хора – без особени или никакви властови позиции. Но сега, когато България е пред национални избори, когато се разработват поредните регионални програми и се формира бюджетът на Европейския съюз за бъдещите седем години, аз, един от жителите на милата и проблемна Северозападна България, си представям как правителството и евродепутатите ни включват Северозападна България в допълнителните списъци на Европейския съюз за целево подпомагане на региона; как Народното събрание обсъжда въпросите за развитие на региона, че защо да не приеме и специален Закон за развитие на Северозападна България; министерствата във всички свои действия залагат специално внимание на Северозападна България (но не на принципа “търси се вдовец за стара и грозна мома”, а чрез нова данъчна, финансова, кредитна или друга политика, чрез конкретни мероприятия за привличане на инвеститори, за създаване на работни места, за здравеопазване и образователно дело с критериите от национално равнище); президентът свиква националния съвет, разтревожен от демографското състояние на Северозападна България; местните органи на управление излизат от тясната рамка на законовите ограничения и поемат отговорността за най-важните симптоми на болника – безработица, бедност, упадък на жизнената среда. Не е актуално да се говори за местен патриотизъм и национално отговорен бизнес, но той, привлечен от действията и условията на конституционните органи, ще бъде водещ в съживяването на Северозападна България.

Представям си всичко това, но искам и да напомня – Северозападна България е търпелива, но не толкова. Мълчалива е, но не е покорна. Този край е известен с най-много бунтове, метежи, размирици, въстания срещу поробители, чорбаджии и чужди присъствия. Чакал е помощ от други, но е вземал освобождението си в свои ръце. Христо Ботев е минал оттука по пътя за освобождаване на цяла България.

И какъвто съм си романтик, си мисля, че денят на бунта е близо. 12 май – ден на новото начало на Българския Северозапад.

Монтана, април 2013 г.

Борис БОРИСОВ (в. Нова Зора)

Лидерът на ПП „Нова зора“ Минчо Минчев (в средата) се срещна с десетки хора при откриването на 13 април на предизборната кампания.

Членът на НС на БСП Мая Манолова (в центъра) и доц. Нино Нинов (вляво), Минчо Минчев (в средата) и Евгения Иванова (вдясно).

Лидерът на ПП „Нова зора“ Минчо Минчев заедно членове и симпатизанти на партията.

Кандидатите от КБ Цветелина Дамяновска и Янаки Стоилов обсъждат предизборната си стратегия пред шатра № 6 в Южния парк в София.

Председателят на „Коалиция за България“ (КБ Сергей Станишев се срещна с представители на ПП „Нова зора“ при старта на кампанията.