12 май 2013 г. – Денят в който рибите изплуваха


z2013191aЕдноименният филм пресъздаваше художествено последиците от „изтърваните” в гръцки териториални води две американски атомни бомби. Строго пазената тайна „изплува” на повърхността, когато хиляди риби обърнаха корем… И когато алчни и любопитни местни жители намериха едната от бомбите и решиха да скрият падналото от небето „съкровище”. За своята глупост и невежество бяха възнаградени със смъртоносна доза радиация.

Нещо подобно сполетя и българските граждани при извънредните парламентарни избори. Изплуваха резултатите на човешката глупост, простотия и безразсъдство. Въпреки злополучния си опит, особено този от последните четири години, много хора гласуваха на инат, вместо с разум. Обвинявайки комунизма за своите несбъднати реваншистки фантазии, те наказаха и себе си, и другите, които не споделят измислиците за рая преди 9.09.1944 г. и „успешното” управление на ГЕРБ. Две седмици преди изборите бившият бетеанец и доносник на ДС Петко Бочаров говореше снизходително за онова „американско момченце”, чиято бомба разрушила къщата му в София. И все едно че го е бомбардирал руски самолет, предлагаше 3 март да не се чества като национален празник, понеже тогава една окупация (турската) била заменена с друга (руска). Петко Бочаров, Методи Андреев, Едвин Сугарев, Евгений Михайлов, Иво Инджев, Огнян Стефанов, Юлий Москов, Кеворк Кеворкян и др. „дясно мислещи” дружно обявиха скандала с незаконните подслушвания за заговор на БСП и ДС, въпреки изявлението на Прокуратурата, че е събрала достатъчно доказателства за престъпленията на бившия герберски шеф на МВР Цветан Цветанов. (Впрочем, Цветанов вече беше разпитан, когато гръмна и друг скандал – за подслушан и записан противозаконен пазарлък в дома на бившия премиер Борисов.)

На 7 май 2013 г. на разпит (а не на раздумка с кафе) в Прокуратурата бе привикан и самият Бойко Борисов… Два дни преди това пред „Всяка неделя” Той се хвалеше, че при своите „срещи с народа” никой не проявявал интерес към скандалите с подслушванията.

Това неглижиране на закононарушенията от страна на ръководния герберски „елит” обяснява защо предизборните дискусии с Негово участие протичаха като между глухи. Сиреч, при пълното безразличие към личните права и свободи на гражданите, демонстрирано от отчаяните Бойкови и Цветанови съпартийци и фенове.

„Вярвам, защото е абсурдно” – твърди Тома Аквински.

Борисов пък казваше, че вярвал на Цветанов, понеже му се бил заклел в децата си, а пък по-ниско стоящите в партийната йерархия гербери и обикновени симпатизанти вярват, защото го е казал Борисов… Разбира се, появиха се и изключения, които развалят партийната идилия, но те навярно са „внедрени” от опозицията и всемогъщата ДС. Но пък „демократизмът” на ГЕРБ е такъв, че ръководството може да се критикува само когато критикът е изхвърлен от изборните листи, а и когато е изпратил семейството си зад граница… Дори последното не накара феновете на Борисов да се замислят. Сигурно, защото по принцип не практикуват мислене…

Сляпата вяра в непогрешимостта на фюрера от страна на хора, на които Борисов казваше „Аз съм прост и вие сте прости”, люшкането, апатията и поръчковият антикомунизъм на друга част от избирателите нямаше как да доведат до нещо по-добро от това, което се случва на 12 май. 42-рото НС ще има конфигурация, каквато една демократична и цивилизована европейска нация не заслужава.

Европейската цивилизована и демократична нация не заслужава нито

“евтината драматургия”

на ГЕРБ-авите кандидатури, нито светлите слогани на “спасителите на нацията” от телевизии и от предишния вече парламент, нито скандала с десетте палета бюлетини в Костинброд (гръмнал в навечерието на изборите, а пък блогъри дори твърдят, че всички в околността знаели, че печатницата е на Цв. Цветанов).

Възможностите не са безброй. Може и да се наложи съставяне на програмно правителство на националното съгласие например, подкрепяно от достатъчно широко парламентарно мнозинство. Но все пак то ще функционира с милион компромиси и може да го бламират по всяко време. Следователно ще избягва резки движения и сериозни законови промени, които засягат енергийните и други монополи. Така се стига и до оскверняването паметта на хората факли. И докато БПЦ порица самоубийствата от отчаяние, политиците ги превърнаха в предизборен компромат!

Колко лесно бяха „опитомени” протестиращите срещу януарските сметки на ЕРП и натрапената политическа система?! „Новите лица” в политиката пак се оказват Б. Борисов, Цв. Цветанов, Ц. Цачева, Искра Фидосова, Меглена Кунева, Даниел Вълчев, Лютви Местан, Касим Дал и т.н. За тях ли си отидоха от света толкова хора? Нима е бил прав Дядо Славейков?!..

При 174 партии (преди години бяха 400), от които десетки партии и коалиции участваха в парламентарната надпревара, да казваме, че не сме имали избор, е прекалено. У нас на 42 000 избиратели се пада по една партия. Трябва ли всеки гласоподавател да сформира партия, за да е сигурен, че интересите му ще бъдат защитени в парламента? А и коя от съществуващите у нас партии не се домогва до одобрението и подкрепата на своите чужди аналози и посестрими било в Европейския парламент, било в САЩ? За някои пък подкрепата на Анкара е по-важна от слънцето и въздуха (ГЕРБ, ДПС, НП „Свобода и достойнство”). Не гласува ли 41-вото НС позорна декларация за „етническото прочистване”? И не отхвърли ли предложението за признаване на арменския геноцид в Османска Турция?

Благодарение на опитите на доскоро управляващата ГЕРБ да открадне електората на ДПС, вече имаме две турски партии (на Лютви Местан и на Касим Дал). ДПС е свързана с днешната турска опозиция, включително наследниците на „Сивите вълци”, а НП „Свобода и достойнство” – с управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието на премиера Реджеп Ердоган. Това – може би – някои наричат „балансирана” външна политика! А истината е, че обвързването на българския „политически елит” с една или друга турска партия (у нас или в Турция) е точно толкова рисковано, колкото корабоплаването между митичните Сцила и Харибда…

Разбира се, без подкрепата на ЕНП ГЕРБ щеше да е политически труп и по-рано. Обаче дори австрийските всекидневници „Ди Прессе” и „Дер Щандарт” и гръцкият „Катимерини” не скриха своето възмущение от

просташкия език на Борисов

и неговото съучастничество в опита за въздействие върху правосъдието с цел прикриване на престъпленията на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и тези на бившия шеф на МВР Цветан Цветанов. Едните използваха израза „съмнителни елити”, други изтъкнаха, че ако ГЕРБ отново се добере до властта, ще продължи да управлява България като охранителна фирма. Иронията на цитираните издания обаче е присъда и над онези, които позволяват страната ни да се управлява от бивши пожарникари охранители, физкултурници и милиционери с „магарешки уши”.

„Аз съм прост и вие сте прости!” – това откровение на бившия премиер е същинска диагноза за психическото здраве на една голяма част от българските граждани. Не можаха да ги разколебаят нито докладът на Държавния департамент, нито предстоящото на 29 и 30 май обсъждане в Европейската комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред на въпроса за незаконните подслушвания у нас. Достатъчно им бе, че Бойко „вярва” на Цветан Цветанов. И все пак, замирише ли на затвор, Борисов си спомня, че сиренето е с пари – в случая, вместо приятелство с Цветанов, по-скоро става въпрос за съдружие в престъплението. Не някакво „паралелно” МВР, а самият Цветанов (със или без знанието на Б. Борисов) е монтирал „бръмбари” в къщата му в Банкя: от хола – до тоалетната чиния! В интервю за „Всяка неделя” на 5 май т. г. Патронът заяви, че Цветанов е мнителен, но не вижда в него конкурент. „Какво ще прави Цветанов без мене? – запита Борисов риторично и с патетика. – Той е силен, когато аз съм силен”. Въпреки това Борисов вярвал и на него, и на Прокуратурата, и на Миро Найденов. Що се отнася до обвиненията срещу Цветанов на бившите герберски депутати Емил Димитров и Иван Петров, те били свободни да говорят каквото си щат, понеже били извън партията. Очевидно, докато са в ГЕРБ, герберите могат само да одобряват или премълчават казаното от Бойко Борисов и вършеното от Цветан Цветанов. Нищо, че сутрин Борисов говори едно, на обед друго, а вечерта – съвсем обратното.

Цял мандат (без малко) Симеон Дянков беше „най-добрият финансов министър” в ЕС, а днес е виновник за надменността и провала на социалната политика на ГЕРБ! Виж, Станишев от самото начало е върл душманин на ГЕРБ. Той, види се, ръководи и „паралелното МВР”, дето записва „нуждите” на Борисов! Той ли подмами Борисов да се застъпи за Мишо Бирата и да предаде на Цветанов изводите от прокурорската проверка в МВР? Няма значение какво мисли Прокуратурата – за Борисов записът за Мишо Бирата е „манипулиран”, а този от срещата в собствения му дом може да е „компилиран” от отделни негови изказвания.

Наистина, много обикновени хора не се интересуват нито от разговорите, нито от

„малките и големи нужди”

на бившия премиер. Да не говорим за армията от над 250 000 чиновници, които треперят, че може да останат без работа и бонуси. Кой друг финансов министър ще раздаде 170 млн. лева „стимули” на служителите в МФ и НАП? И то „в най-жестоката след войната криза”, както твърди Борисов? Точно тези чиновници, извозвани с автобуси от цяла България, поддържаха измамата за масовост и непринуденост на герберските предизборни митинги и концерти.

Другата част на България не ще да чуе за повторен мандат на ГЕРБ. Да не говорим за продължаващото обезкръвяване на България, което достигна чудовищни размери, въпреки магистралите на Бойко Борисов. При 12 % официална безработица (при младежите тя е 30 и повече процента), дори най-засегнатите от кризата страни в еврозоната са по-добър вариант за бедните българи. същото твърди и агенция „Ройтерс”. Затова на всеки един час шестима напускат България в търсене на по-добър живот.

Към тези „успехи” на ГЕРБ може да се добави и фактът, че 43 % от запитаните през 2011 г. германски фирми са посочили, че не биха инвестирали отново в България (през 2007 г. те са били 15 %). Колко българи трябва да изгорят като факли, за да се разбере, че това управление е нежелано? И как да бъдее, след като в ефира на България се чуват фрази от рода на „Сега този сигнал къде отива?…”

Ако ГЕРБ отново поеме властта, дали Цветанов ще се бори за поста министър на вътрешните работи, който не се ползва с имунитет? Вместо да се кълне в невинните си деца, да отиде в Прокуратурата, вместо да се „запознава” с доказателствата й, докато се сдобие с депутатска неприкосновеност. А и ще се моли в 42-рото НС да проявят снизхождение към неговите деяния. (Но лицемерно твърдеше, че ако се докаже, че е разпореждал незаконно подслушване, ще се оттегли от политиката!) В този смисъл социологът Кольо Колев може би е прав да смята Цветанов за политически труп. Ако в новия парламент има истинска воля за освобождаване от наглата полицейщина, Цветанов „ще пее” пред Прокуратурата. Тогава да му мисли Бойко Борисов.

Властта у нас се оказва класическото

последно убежище на негодниците!

Следователно, въпреки декларациите, че няма да се коалира с никого, герберската върхушка ще приеме съдружие и с дявола, за да избегне решетките в Централния… Ще приеме дори съставянето на програмно правителство, каквото предложиха предизборно БСП и ДПС и дори „антикризисното” правителство, което предлага Иван Костов.

В крайна сметка Борисов ще хвърли любимия Цветанов на кучетата, нали в политиката няма вечни приятелства, а само вечни интереси!? Цветанов свърши своето и сега тежи като воденичен камък на шията на ГЕРБ. С неистовия си стремеж към придобиване на компрометираща информация за своите съпартизани, той си навлече толкова омраза, че дори да го остави Прокуратурата, те ще го разкъсат. В глутницата няма прошка за падналия!

Друг е въпросът какво ще стане с България. Дали хората ще имат търпението да чакат програмно правителство да оправи бакиите на бившите управляващи? Може би „стабилизация на мизерията” ще им дойде в повече за още четири години и току-виж наесен сме застанали отново пред урните. А и кризата в Европа сякаш се задълбочава. Тресат се Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Италия. И въпреки приетата бюджетна рамка за следващите 10 години няма никаква гаранция, че еврофондовете за България няма да бъдат орязани или направо спрени. Вероятно е и да бъдат предоговорени. Но не защото Борисов бил премиер, а защото и Европа стяга колана.

„Аз съм прост и вие сте прости!” – ето го истинският предизборен лозунг на ГЕРБ, а не безличното „Имаме воля”. Защото при тяхното управление България беше най-бедната страна в ЕС. А казват, че злото нямало дъно!

Все пак Борисов захвърли жезъла през февруари. Казват, че взел това “трудно” решение след среднощна визита при посланик М. Райс. Явно диалогът е бил съдържателен, толкова, че и днес ГЕРБ да не иска властта (наяве!). Още по-малко сами да носят отговорността. Защото втората вълна на кризата ще ги довърши.

Остава и една голяма загадка – защо тези, които Борисов пращаше да пасат овце и садят картофи, които се оказаха “лош мат’реял”, макар че са много по-образовани и от него, и от Цветанов, и от другите, тези, които четири години оскотяваха със замразени доходи и унизителни пенсии, тези, които са част от цяла България, а тя пък е най-бедната страна в ЕС (и не само тук) биха гласували за своите инквизитори? Дали не е Стокхолмски синдром в действие?

В крайна сметка ГЕРБ нито иска, нито може, нито ще й позволят да управлява по старому, тоест да ръководи България като охранителна фирма. Ами сега?!..

Петко ПЕТКОВ (в. Нова Зора)

Advertisements
Публикувано на Избори, Политика, Статии и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s