• Избори по никое време
„Демокрацията е в опасност”
Лютви Местан
Малко неочаквано за много българи я докарахме до предсрочни избори. Политическите партии нямат заслуга за това. Техните лидери са за „върховенстството на закона”, но най паче за запазване на статуквото. Улицата, обаче, не мисли така. Ужасявящата бедност на половината население на България след 23 години на преход е срамен факт, за който са виновни всички правителства, но чашата преля при правителството на „мутроолигарха”, както го определи Мишо Шамара в Русе на 5 май т.г.
Досега българинът беше търпелив на либерални реформи, но когато му бръкнаха до дъното в джоба, взе да се настройва и консервативно. Той осъзна, че преди промяната и членството в ЕС и НАТО е живял и по европейски и по-спокойно. И както Закъсалият син от приказката викал Неволята, нашенецът започна да вика Държавата.
Но от нея беше останало твърде малко. Защо ли?
Не е необходимо човек да е политолог, за да даде следните отговори:
– само консумирането на права без задължения на гражданите води неизбежно да нарастваща престъпност;
– пазарна икономика без пазари е илюзия;
– силна държава без собственост, собствено производство, финансова полиция и армия е немислима.
Диктаторът Б. Б., пренебрегващ разделението на властите, навреме подаде оставка през март. За малко плоският номер да мине. ГЕРБ, противно, на всяка логика, отново вдигна рейтинг, “Буда” пренасочи гнева на улицата, а Цветанов започна да реди следващо правителство – без финансовия злодей Дянков. След месец спотайване политическият удавник Б. Б. изплува на повърхността и студена пот обля предишните му ласкатели.
Пукна пролет. Пукна се и балонът на ГЕРБ. Трупът на кръстника с пурата се оказа само доста надут от разложителни процеси. Той така и не се съживи. Някой май беше свалил доверието от него и сега единственото, което в кампанията го пазеше от народната любов, беше неговия имунитет.
Българските журналисти и социолози оправдаха поговорките: „Храни куче да те лае!” и „На умряло куче нож вади!” И започнаха охулването на бившия премиер, разчитайки на късата памет на хората. Набързо забравиха как преди 4 години бяха съгласни с него, като обвиняваше за всички несполуки тройната коалиция и режеше лентички вместо да работи в Министерския съвет. Сега „бумерангът на злото” литна към него, запокитен от ласкателите. Идваха предсрочни избори и 45 партии и коалиции показаха, че „имат воля” да го маскарят.
Общото за всички беше „България без ГЕРБ, Б. Б. и Цв. Цв.!”. Мило и драго за Отечеството. Едни обещаваха фабриките да заработят („Лидер”), други гонеха концесионерите и даваха по 500 лв. минимални пенсии („Атака”), трети се бореха с корупцията и пишеха нова конституция (РЗС), четвърти вкарваха лидерите на ГЕРБ в затвора (ГОРД), пети ликвидираха монополите (ВМРО), шести упражняваха граждански контрол и т.н.
Имаше и смехотворни послания като това на „България на гражданите”. ”Да на нормалността!” ни набиваше в главите по десет пъти на ден Меглена Кунева и ни питаше: „Не е ли нормално като знаеш, че можеш да промениш нещо – да го направиш?”. И веднага възникваше у избирателя контравъпрос: „Не е ли нормално, като знаеш, че трети и четвърти блок на АЕЦ произвеждат евтин ток, да не ги подменяш със заробващи договори за „зелена енергия”? Но ако това не е нормално излиза, че Кунева е или тъпа, или за затвора.
Друга партия (ХДП) пък стигна да заключението, че „Доброто е възможно!”. Ами да, възможно е, но както се видя от предишния избор, точно толкова, колкото и злото.
Програмите на повечето партии: и десни, и леви, се припокриваха. Работни места, трудова заетост, грижи за младите семейства и пенсионерите, борба с корупцията и организираната престъпност.
Нищо ново. Нито една партия не се обяви категорично срещу пагубната за целия Европейски съюз парадигма на неолиберализма: „Пазарът регулира всичко”, „Лихвеният процент на банките не може да се контролира от държавата”, „По-малко държава – по-добре”. А умни люде, някои от които нобелисти, отдавна открито твърдят, че докато Федералният резерв на САЩ безконтролно печата хартиени долари, кризите ще следват една след друга, независимо дали във Франция ще управлява левият Оланд, а в България – десният Бойко Борисов.
Това, което се случи в неделя на 12 май, беше очаквано. След 23 години на демократични избори хората се чудеха за коя партия да си дадат вота. Вялата, но изпълнена с омраза и компромати кампания обърка окончателно избирателите. Мантрата, че „купуването и продаването на гласове е престъпление” беше повтаряна толкова често, че възпираше не повече от прогнозата за времето. А отказът на толкова много хора да гласуват, беше своего рода протест, но улесни процеса за манипулиране на вота.
Объркването и апатията на етническите българи не засегна нито циганите (за тях изборите са си чиста аванта), нито изселниците ни в съседна Турция. Този път те бяха (за разлика от президентските избори) активирани. От една страна, мюсюлманите показаха, че са чисти българи, защото се разцепиха на две партии с лидери Касим Дал и Лютви Местан. От друга, присъствието на две антибългарски партии в 42-рото НС не предвещава нищо добро, като се имат предвид събитията в Косово и Македония.
Губещи в предсрочните избори са не само ГЕРБ и Б. Б., но и българската държавност. Стратегическият план на неоосманистите е в ход и затова петата им колона в България се използва по предназначение. В изборите за 40-о НС на нелегалните изселници в Турция беше обещано турско гражданство и те гласуваха за ДПС. На изборите за 41-во НС на всички изселници беше обещано двойно гражданство. И 80 000 от тях гласуваха пак за ДПС. МВнР не можеше да контролира вота в Турция. В списъците фигурираха и връстници на Алеко Константинов. Същите получават и пенсии от българската държава. Като съотношение – ДПС спечели почти толкова мандати, колкото и най-голямата българска партия – БСП.
На 12 май повече от 100 000 изселници в Турция са дали етническия си вот за антиконституционните партии на мюсюлманите в България. Какво им е обещано, предстои да видим и чуем от устата на лукавия Лютви Местан, или от самия Доган. Първият, като бивш ленинец, изока, че искат да живеят свободни и издигна лозунга „Демокрацията е в опасност” (11 май). Най-вероятно това са земите, които още Торгут Йозал им беше обещал да им върне не с война, а изкупени с икономическа инвазия.
Въпросът „Накъде след Бойко Борисов и ГЕРБ?” остава. Ще може ли България да се управлява като държава-членка на ЕС, а не като мафиотска структура, начело с „кръстник”, демонстриращ ежедневно пълно презрение към разделението на властите?
Силно се съмнявам, че възвръщане на верния път за просперитет може да стане само с демократични средства и без решаващата помощ на Главния прокурор. Демокрацията в България е силно компрометирана. От гарантираните в основния закон права се възползваха досега единствено по-агресивните ни сънародници. За другите останаха свободата на словото и свободата на пътуването.
Но тези права, както почувстваха повечето българи, не могат да напълнят хладилника. Ето защо много вероятно е тези избори да не бъдат последните за 2013 година.
Идеята за Единен национален фронт, лансирана преди 4 години от ПП ”Нова Зора”, е повече от актуална. Лидерите на родолюбивите партии БСП, “Нова Зора”, „Атака”, ВМРО, НФСБ, Целокупна България, комунистическите партии и на други политически и неправителствени организации трябва да забравят обидите и обединени да съкрушат адептите на неолиберализма.
Алтернативата се вижда на публикуваната скандална карта на Нова Турция (Турция без граници) във вестник „Миллиет” („Народ”).
Румен ВОДЕНИЧАРОВ (в. Нова Зора)
ПП "Нова Зора" 